Референтният лихвен процент е стойността, при която променливият лихвен процент се коригира по време на обслужването на кредитите. Ето как се определя от Европейската централна банка:

„Лихвените стойности на лихвените проценти - известни също като референтни лихвени проценти или просто лихвени показатели - подлежат на редовно актуализирани лихвени проценти, които са достъпни за обществеността. Те осигуряват полезна основа за всички видове финансови договори, като ипотеки, банкови овърдрафти и други по-сложни финансови транзакции.

Референтните лихвени проценти се изчисляват от независим орган, най-често за отразяване на разходите по заеми на различни пазари. Например, те могат да отразяват колко струва на банките да взаимстват заеми. Като алтернатива те могат да отразят колко струва на банките получаването на средства от други източници, като пенсионни фондове, застрахователни компании и фондове на паричния пазар.”

Годишен процент от данъка

Засега говорим за лихви по заеми, но в действителност кредиторите плащат повече от лихви, защото има различни такси за потребителски заеми. Те могат да бъдат добавени и в резултат на закупуване на допълнителни продукти на заем, като например застраховка живот или застраховка на имущество.

В резултат на това към лихвения процент се добавя допълнителна сума, която обикновено е фиксирана. Всички такси и комисионни плюс лихви се наричат заедно  годишната такса  (ГПР) и банките в повечето страни са длъжни да я декларират.

Въпреки това, както и лихвите, ГПР се изразява като годишен процент на главницата. По този начин кредитополучателите могат да направят по -информиран избор при вземането на решение за кредитен продукт било то потребителски или бърз кредит.

Гарант на заем

Гарант по заема е лице, с което финансовата институция сключва договор паралелно с титуляря на заема, което продължава да обслужва средствата, ако кредитополучателят не е в състояние да го направи. Не всички заеми изискват поръчител, но обикновено се изисква такъв за дългосрочни задължения.

Банкови заеми, депозити и печалби

Банките печелят, като получават депозити, срещу които отпускат по-нисък лихвен процент, отколкото заемат. Терминът, който определя разликата между двете, е широко разпространен.

Ето защо лихвите по депозитите винаги са по-ниски от тези по заемите, независимо от икономическата ситуация. Например, можем да разглеждаме Германия като най-голямата икономика в Европа и можем да сравняваме лихвените проценти по потребителските заеми и срочните депозити.

Както може да се види, разликата между двете стойности позволява на банките да натрупват стабилна възвръщаемост. В същото време не трябва да забравяме, че самият лихвен процент се състои както от склонността на хората в дадена държава да спестяват, така и от поведението на централните банки.

В същото време, както знаем от статията за лихвата, тя определя и инвестиционната активност на домакинствата и фирмите. Ето защо е важно лихвените проценти да са възможно най -децентрализирани и независими и да не се определят от централните банки. В действителност обаче се наблюдава обратното и ще разберем последствията от това в следващите статии.