Повечето хора свързват лятото с приятни преживявания и заслужена почивка под парещите слънчеви лъчи. Не бива обаче да се забравя, че горещините могат да бъдат изключително опасни.

Човешкото тяло не може да понесе прекомерна топлина. За нормалното протичане на процесите, които ни поддържат живи, е необходимо температурата ни да е между 36 и 37 градуса по Целзий.

Ако тя е по-висока, „реакцията на организма ни няма да закъснее – той ще се опита да се отърве от излишната топлина“, отбелязва проф. Джонатан Самет, който е епидемиолог и експерт по белодробни болести, цитиран от Vesti.bg.

За да се понижи температурата ни, кръвоносните съдове започват да се разширяват, а сърцето – да бие по-бързо.

„Това стимулира притока на кръв към кожата, което води до охлаждане“, обяснява проф. Самет.

В същото време започваме да се потим, което също допринася за понижаването на температурата.

„Ако някой човек се излага отново и отново на горещини, тялото му постепенно се адаптира към тези условия и започва да се охлажда по-лесно“, добавя проф. Самет.

Снимка: pixabay Снимка: pixabay

Съществуват граници, отвъд които човешкото тяло става неспособно да се справя с горещините. Те зависят както от здравословното ни състояние, така и от температурата и влажността навън.

Представете си, че излизате на разходка по обяд. Слънцето пече силно и горещината, която ви връхлита, достига 38 градуса по Целзий. Да приемем, че температурата на тялото ви е около 37 градуса. Това означава, че разширяването на кръвоносните ви съдове не може да помогне и не води до охлаждане. А ако влажността е висока, потенето също става безполезно, тъй като потта не може да се изпари.

Продължителното излагане на високи температури без почивка може да има крайно негативни последици. То може да доведе до т. нар. топлинно изтощение, характеризиращо се с слабост, замаяност и гадене. В някои случаи може да се стигне дори до загуба на съзнание.

Има няколко мерки, които всеки може да вземе при топлинно изтощение. Едното от тях е пострадалият незабавно да се премести на хладно и сенчесто място. Жизненоважно е да се поглъщат много течности, като това да става бавно и постепенно, на кратки интервали (не бива да се приемат напитки, съдържащи кофеин или алкохол, тъй като имат дехидратиращ ефект). Полезно е и налагането на влажни хладни компреси по тялото, както и използването на вентилатор или ветрило.

Снимка: pixabay Снимка: pixabay

Ако човек не се охлади навреме, може да настъпи топлинен удар. Това е изключително сериозно състояние, което може да увреди мозъка и други жизненоважни органи и дори да доведе до смърт.

На практика топлинният удар сигнализира, че тялото вече не може да се справи с регулирането на температурата. Важна подробност е, че в градски условия човек може по-лесно да изпадне в подобно състояние. Част от причините са горещият асфалт, както и близкото разположение на сградите, ограничаващи движението на въздуха.

Всеизвестен факт е, че някои хора се справят по-трудно с горещините от други. Възрастните се считат за най-уязвими, тъй като имат по-малко потни жлези и телата им реагират по-бавно на температурни промени.

Бременните жени също са рискова група, защото тялото им е подложено на голямо натоварване, а и самата плацента отделя допълнителна топлина. Застрашени от жегите са и децата, тъй като телата им все още не са развили напълно способността да регулират своята температура.

Повечето хора възприемат летните горещини по-скоро като досада, отколкото като реална заплаха. Но опасностите, които високите температури крият, в никакъв случай не бива да се подценяват.

Снимка: pexels Снимка: pexels

Много учени предупреждават, че горещини стават все по-често срещано явление в резултат на климатичните промени. Проучване, резултатите от което бяха публикувани наскоро в журнала Nature Climate Change, разкрива някои шокиращи данни.

Екип от около 70 учени проведе изследвания в 732 района на шест континента. Според тях, 37% от смъртните случаи, причинени от горещини, са пряко свързани с климатичните промени.

В САЩ, например, жегите отнемат живота на повече хора в сравнение с което и да е друго природно бедствие. Ситуацията е такава и в още много държави по света.

„Подобни горещи вълни също така могат да нанесат дълготрайни щети на нашето здраве – от проблеми с бъбреците до сърдечни или мозъчни увреждания“, отбелязва климатологът Камило Мора.

Той добавя, че съществува огромно неравенство по отношение на засегнатите страни. В бедни държави като Еквадор и Гватемала, например, над 70% от смъртните случаи в резултат на жегите са свързани с климатичните промени.

Прочетете също и:

Екстремните метеорологични явления през юли

Избягвайте тези алкохолни напитки през лятото

Температурите у нас ще скочат до 10 години заради климатичните промени, предупреждават експерти