Отбелязваме 136 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Това е една от най-паметните дати в българската история.

След Берлинския конгрес от 1878 г. България е разделена на Княжество България и Източна Румелия. Останалото под османска власт българско население се стреми към обединение с освободените българи.

Така през 1880 г. е създаден Българският таен централен революционен комитет, който трябва да осъществи съединяването на Княжеството с Източна Румелия. За да се координира работата с местното население, се учредяват и комитетите „Съединение“.

През февруари 1885 г. начело на комитета застава Захари Стоянов, който подкрепя идеята Съединението да стане под скиптъра на княз Александър Батенберг. Ролята на българския княз в този момент е решаваща, защото ако той откаже да признае акта на Съединението въпреки силната народна воля, начинанието губи смисъл и е обречено на неуспех.

На 6 септември 1885 г. в Пловдив навлизат отрядите на Чардафон Велики и майор Данаил Николаев. Арестуван е областният управител на Източна Румелия – Гаврил Кръстевич. Създадено е временно правителство начело с д-р Георги Странски, което обявява присъединяването на Източна Румелия към Княжество България.

Два дни по-късно Батенберг с нарочен манифест утвърждава присъединяването на областта и приема да бъде титулуван като княз на Северна и Южна България. Пристига в Пловдив и определя д-р Странски за свой помощник в Южна България.

След продължителна дипломатическа борба на Цариградската посланическа конференция Съединението получава признание с подписването през 1886 г. на Българо-турска спогодба.

След този радостен за целия народ ден обаче идва предизвикателството Съединението да бъде опазено и защитено. Редица общественици и революционери дават живота си за тази кауза, живяла години наред в умовете и сърцата на българите, разделени несправедливо от Великите сили.

Чествания днес има в цялата страна. Кулминацията е вечерта в Пловдив на площад „Съединение” с тържествена заря-проверка.

Празникът в Пловдив започна от рано сутринта с молебен в храма „Света Богородица”. По-късно имаше и възстановка на събитията, представена от комитет „Родолюбие”. По обяд в центъра на града започна и концертът на духовия оркестър.

Денят е обявен за официален празник на страната с решение на Народното събрание от 18 февруари 1998 г.