През мезозойската ера едно денонощие е траело 23 часа и 31 минути, сочат данните от изследване на учени от Свободния университет в Брюксел.

В хода на проучването е направен спектрално-химичен анализ на слоевете във вътрешността на раковините на древни мекотели.

 

 

Така става ясно, че всяка година в една раковина са се образували 372 слоя – т.е. продължителността на деня се е увеличила в съответствие със съществуващите астрономически модели.

Отначало денонощията на Земята са били по 8 часа, а след сблъсъка ѝ с протопланетата Тея, те са станали доста по-дълги. Продължителността на деня е нараствала постепенно под влиянието на приливите до днешните 24 часа.

Прочетете и:

Колко е дълго едно денонощие на Сатурн

Какво ще се промени, ако планетата ни удвои размерите си