Преговорите за климата в Глазгоу, които започват на срещата на върха в неделя, са най-доброто, което може да се направи, за да се ограничи глобалното затопляне до предела от 1,5 – 2°C, определен в Парижкото споразумение от 2015 г., съобщават информационните агенции.

Заложено е бъдещето на планетата, защото става дума за прехраната на хората и бъдещата стабилност на глобалната финансова система.

Международният валутен фонд прогнозира спад на световното производство от 7% до 2100 г., ако глобалното затопляне не бъде ограничено. Според други прогнози на банкови институции спадът ще бъде около 13%, а в голяма част от Азия и Африка производството ще спадне с 15%. Икономическият спад ще бъде усетен най-силно от най-бедното население в света, предвид факта, че държавите в тези региони нямат необходимите ресурси, за да смекчат неблагоприятните последици от климатичните промени.

През 2020 г. Световната банка разпространи заключението си, че до 2030 г. климатичните промени ще доведат до крайна бедност още 132 млн. души. Отчетените фактори са: загуба на доходи от селскостопанска дейност, по-ниска производителност на труда на открито, повишаване на цените на хранителните продукти, увеличаване на болестите и икономически загуби от крайни метеорологични събития.

Според популярно макроикономическо прогнозиране, ако бъдат предприети бързи действия и се инвестира мощно в зелена инфраструктура, това би увеличило леко производството, но не и ако преходът се направи в  последния момент.

МВФ призовава за спиране на всички субсидии за изкопаеми горива, които възлизат на около 5 трилиона долара годишно, ако в тях са включени пониженията на плащанията за снабдяване, екологични и здравни разходи.

Устойчивият икономически растеж означава икономическата дейност да нараства неограничено, без да добавя още повече емисии. Глобалните емисии обаче продължават да се повишават, тъй като често икономическият растеж е свързан с преместване на замърсяващо производство от територията на една държава в друга.

Преходът към нулево съотношение между произвежданите и премахваните въглеродни емисии би трябвало да се осъществи по справедлив начин – като се гарантира, че положението на бедните държави няма да се влоши.

Богатите страни, които от началото на своите индустриални революции са произвели голямата част от емисиите, обещават да помогнат на развиващите се страни да извършат прехода, като им предоставят 100 млрд. долара годишно – обещание, което не се изпълнява.