Топлите слънчеви дни стават все по-малко. Идва времето на сланите и мъглите. Мъглата всъщност е кондензирала водна пара в приземния въздушен слой, която при температура под 0°С се превръща в ледени кристали.

Мъглите се класифицират в 4 основни типа в зависимост от видимостта: много гъсти (видимост под 50 m), гъсти (видимост от 50 m до 200 m), умерени (видимост от 200 m до 500 m), слаби (видимост от 500 m до 1000 m).

Снимка: pixabay Снимка: pixabay

Мъглите биват също фронтални и вътрешномасови. Фронталните мъгли се образуват на границата между две въздушни маси, която се нарича атмосферен фронт. Вътрешномасовите от своя страна се образуват в еднородна въздушна среда и се делят на две групи: мъгли от охлаждане и мъгли от изпарение.

По-особен вид са градските мъгли, които се появяват над големите градове и индустриални центрове вследствие изобилието на активни кондензационни ядра и допълнително количество водна пара, продукт от изгарянето на различни горива и от множество производства.

Градските мъгли възникват и при ненаситено състояние на въздуха, затова ги има по-често отколкото в крайградските местности. Най-интензивните и вредни мъгли от този род се наричат смог.

Снимка: pixabay Снимка: pixabay

Думата е съчетание от първите 3 букви на smoke („дим“) и последните 2 букви на fog („мъгла“) - smog.

Смогът бива 3 вида: мокър под формата на гъста токсична мъгла образува се през късна есен или началото на зимата и е смес от мъгла, въздух и отпадни газове; фотохимичен представлява сиво-жълта омара, която се образува при разлагането на промишлени и транспортни газове под действието на слънчевото греене; леден  – съчетание на газообразни замърсители, прахови частици и кристалчета лед, възникващи при замръзване на водни капчици мъгла.