Ендемитите са биологични видове, разпространени в ограничен район (ареал) - географска област, планина, водоем, държава или друга административна единица.

Ако едно растение или животно се среща само на територията на Балканския полуостров, то е балкански ендемит. По същата логика съществуват български, рилски, горнотракийски и пр. ендемити.

Българските видове се образуват на определени места като характерните варовити местообитания в алпийския и субалпийския растителен пояс на Пирин и Славянка, силикатните била и скални комплекси на Стара планина, Рила и Беласица.

Други са разположени в поясите на дъбовите гори, ниските планински склонове на Предбалкана, Родопското предпланиние и Черноморското крайбрежие.

Някои основни заплахи за тези специални екосистеми са глобалното затопляне, изсичането на горите и унищожаването на естествените площи за засаждане на земеделски култури.

Ендемитите в България са 498 вида или 12,8% от видовото богатство на страната, българските ендемити са 186 вида, а балканските – 312. Повечето от тях имат малки ареали и ограничено разпространение. Голяма част са застрашени от изчезване. Те се намират в защитени територии или са под опеката на Закона за биологичното разнообразие в България.

Ето няколко примера за български ендемити: витошко лале, родопско омайниче, дълголистна урока, бяла мура, българско вятърче и др.